15 август 1963 година. Между Велико Търново и Горна Оряховица става тежка автомобилна катастрофа. Разхлопан и претъпкан с пътници автобус се блъска в камион и избухва в пламъци. В рейса пътува младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско д-р Стефан Черкезов, който отива на служебно съвещание в окръжния център. Съдбата е милостива към него, тъй като той се намира близо до вратата и при жестокия инцидент е изхвърлен през нея навън от взривната вълна, без почти да пострада. Човешкият му и лекарски дълг обаче надделяват и д-р Стефан Черкезов се хвърля в автобуса-факла, за да спасява ужасените от огнения ад хора. Пламналата му коса, найлоновата риза, която се стопява по тялото му и допълнително влошава изгарянията, не го възпират и той всеотдайно и сърцато изважда пътници от автобуса. Спасява 47 души. Когато от Велико Търново и Горна Оряховица пристигат спасителните линейки, двадесет и шестгодишният медик, сам нуждаещ се от спешна помощ, започва да пренася пострадалите с носилки и отказва да бъде транспортиран, за да помогне и на последния нуждаещ се. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша. По пътя го пресреща върнала се специално за него линейка. Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!” Рано сутринта на другия ден, 16 август, д-р Стефан Черкезов издъхва в адски мъки и в пълно съзнание. Край леглото му е младата му съпруга Лидия. Тя е свидетел и на последните му думи: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене- показах се като истински лекар…”
Така завършва краткият живот на д-р Стефан Черкезов, роден на 26 април 1937 година във Виноград, Великотърновско Лекарският му стаж също е кратък. Започва работа на 1 януари 1963 година, мечтае да помага на хората като хирург, а за поколенията завинаги остава като пример за проявена жертвоготовност и човеколюбие . И като патрон на областната болница във Велико Търново.
По повод петгодишнината от гибелта на д-р Стефан Черкезов в бр. 99 на вестник “Борба” от 1968 година четем:
“Пет години ни делят от оня злокобен ден. Денят на страшната катастрофа, в пламъците на които загина и един млад лекар, един човек, в старата българска столица. Пожертвувал живота си, за да дари живот на другите, един герой, първият лекар герой на социалистическия труд!..
В дните на петгодишнината от гибелта на героя неговите другари отново се отправиха към родното му село Виноград… На малката Тони, дъщерята на героя, представителите на болницата донесоха подаръци.
Придружени от близките и съселяни на героя, здравните работници от Велико Търново се отправиха към гроба му в края на селото. Обкичиха го с венец и букети от свежи цветя. Почетоха паметта на своя незабравим патрон, сякаш безмълвно си обещаха да бъдат достойни за името му, да бдят за здравето на хората, за живота, в името на който загина и д-р Стефан Тодоров Черкезов”.
В началото на 2006 година по инициатива на в. “Български лекар” датата 15 август е обявена за ден на д-р Стефан Черкезов и лекарите, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Главният редактор на в. “Български лекар” д-р Тотко Найденов лансира идеята 15 август да се приеме за Национален ден на спасението, в който да се отдава почит на всички българи, загинали при изпълнение на служебните си задължения.
Тодорка НЕДЕВА