ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА, БОЛКИ В СТОМАХА, КРЪВ ПРИ УРИНИРАНЕ И СЪЛЗЕНЕ НА ОЧИТЕ СА МАЛКА ЧАСТ ОТ УЖ НЕОТЛОЖНИТЕ ОПЛАКВАНИЯ, С КОИТО ПАЦИЕНТИТЕ ПРЕД СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ НА ТЪРНОВСКАТА БОЛНИЦА настояват да влязат по-бързо. От другата страна на „барикадата” е скромният като численост персонал на отделението, който на смяна включва един лекар, две медицински сестри и един човек помощен персонал. Напрежението се усеща и отвън, и отвътре. Нощното дежурство започва в 19:30 часа. На смяна е началникът на Спешно отделение д-р Пенка Луканчевска, която работи в структурата още от създаването й преди 30 години. Лекарката е категорична, че за този период ПАЦИЕНТИТЕ СА СЕ УВЕЛИЧИЛИ НЯКОЛКО ПЪТИ, А ЗДРАВНАТА ИМ КУЛТУРА ОСЕЗАЕМО Е НАМАЛЯЛА.
Не е нужно да си специалист, за да прецениш, че С ЕДИН ЛЕКАР НА СМЯНА В СТРУКТУРАТА ЗАБАВЯНЕТО ПРИ ПРЕГЛЕДИТЕ Е НЕМИНУЕМО. Как е възможно тогава да бъде обърнато внимание на всички чакащи за определеното по медицинския стандарт време? А именно – хора с животозастрашаващи симптоми вследствие на заболяване или инцидент, чието оцеляване е под въпрос, ако не се реагира веднага, на втора линия пък са тези с подозиран риск и опасност за живота, които по изискване на здравното министерство трябва да бъдат обслужени до 15 минути, и стабилните пациенти, които са с минимален риск от увреждане и може да се наложи да почакат до 120 минути. Бебетата и малките деца винаги са с предимство.
„Правим всичко възможно, за да се погрижим адекватно за всеки пациент. Нужно е време, за да го разпитаме какви симптоми има, от колко време са и много други доуточняващи въпроси, после самият преглед, назначаване на изследвания, ако е необходимо, оформяне на документацията. Наистина е много трудно, например, КОГАТО ДОКАРАТ ХОРА СЛЕД ПЪТНИ ИНЦИДЕНТИ. ТОГАВА ВСЯКА СЕКУНДА Е РЕШАВАЩА, АДРЕНАЛИНЪТ СЕ ВДИГА НА МАКС И ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПАЗИ САМООБЛАДАНИЕ“, разказва д-р Луканчевска и все пак смята, че ако в отделението работят още няколко лекари, работата ще върви много по-бързо.
Пръв влиза, придружаван от съпругата му, мъж на 71 години, страдащ от кардиологично заболяване, който има задух и се чувства зле. Д-р Луканчевска започва да преслушва гърдите му и да задава въпроси. След известно време успява да изкопчи информация от жената, че всъщност пациентът е употребил алкохол и това е влошило допълнително състоянието му. Назначава му изследвания и приема следващия, докато излязат резултатите. В стаята ВЛИЗА ВЪЗРАСТНА ЖЕНА, КОЯТО ВИДИМО Е НЕОРИЕНТИРАНА, И ЗАПОЧВА ДА СЕ ОПЛАКВА ОТ БОЛКИ В СТОМАХА, СЛЕД КАТО Е ЯЛА ТВЪРДИ КАРТОФИ, МОЖЕ БИ СУРОВИ, И СЕ ПРИТЕСНЯВА ДА НЕ СЕ Е НАТРОВИЛА… После допълва, че я болят и венците, че е вдигнала кръвно и й се гади. През това време медицинската сестра приема малко момиченце, чиято майка заявява, че детето има болки в гръдния кош. Веднага викат хирург, а през това време е назначен рентген. Изведнъж чакалнята се изпълва с повече от 10 души, които се надпреварват да влязат първи. Д-р Луканчевска излиза и започва да пита кой с какви оплаквания е. На опашка са мъж с подуто коляно, жена с необичаен обрив, световъртеж и температура, няколко мъже в прединсултно състояние, жена, претърпяла лек битов инцидент, и две деца.
Първо влизат малчуганите. Оказва се, че едното дете е на 11 години, родом от Англия и наскоро семейството му е купило къща в града. То е получило гърч и баба му веднага го води в отделението. За съжаление обаче, нито възрастната жена, нито детето говорят български език и не могат да обяснят на медицинския персонал какво точно се е случило.
ПО ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ НА СМЯНА Е СПЕЦИАЛИЗАНТКА, КОЯТО ДАВА ДЕЖУРСТВА В СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ, И КАТО ВСЕКИ МЛАД ЧОВЕК, ВЛАДЕЕ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК. Тя успява да разпита притеснената баба и да пребори езиковата бариера, за да бъде оказана адекватна медицинска помощ.
Другото детенце пък е едва на годинка. Родителите му го водят в Спешното, защото е получило обрив. Д-р Луканчевска се съмнява, че ситните пъпчици са сигнал за по-сериозен проблем и вика педиатър. Общото им заключение е, че детето трябва да бъде хоспитализирано. Майката и бащата обаче отказват то да влезе в болница, подписват необходимите формуляри и си тръгват на своя отговорност.
Шефката на отделението приема двамата мъже със съмнения за инсулт, разпитва ги и назначава рентген. Отново се връща в чакалнята, за да обърне внимание на останалите пациенти. С отварянето на вратата жена на средна възраст започва да повишава тон и да недоволства. На висок глас се оплаква, че вече 40 минути чака да прегледат мъжа й, който има температура. Д-р Луканчевска обяснява, че това не е спешно състояние и трябва да се почака, за да минат първо по-сериозните случаи. Пита кой е с болки и приема мъж, който твърди, че получава нетърпими спазми в корема и уринира кръв от няколко часа. През това време излизат изследванията на 11-годишното британче. Лекарката подозира, че детето има епилепсия, и то бива хоспитализирано в педиатрията.
След още няколко пациенти приема мъжа с високата температура. Изслушва оплакванията му, преглежда го и се оказва, че МЪЖЪТ НЕ Е ЗДРАВНООСИГУРЕН ОТ 2000 ГОДИНА.
Д-р Луканчевска обяснява, че обикновено хората с неплатени здравни вноски са тези, които създават конфликти, настояват да бъдат прегледани веднага и за съжаление, са основният контингент пациенти на отделението.
„СПЕШНАТА ПОМОЩ Е ЗА 3 ДО 4% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО, КОИТО СА НАИСТИНА В КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ. Големият поток пациенти, който обслужваме, се дължи на здравно неосигурени и социално слаби хора, които ни ползват за безплатна медицинска помощ“, коментира дългогодишната лекарка.
Галина ГЕОРГИЕВА
в. „Борба“