„Ние сме на изчезване”, казва началникът на звеното д-р Маргарита Христова
ДИАГНОСТИЦИРАНЕТО НА ТЕЖКИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ПОСЛЕДВАЛОТО АДЕКВАТНО ЛЕЧЕНИЕ БИ БИЛО НЕВЪЗМОЖНО БЕЗ РАБОТАТА НА ПАТОЛОЗИТЕ. Противно на общото схващане, че те работят само с трупове, често професията им бива подценявана, а именно тези лекари стоят в основата на целия лечебен процес. Натовареността в отделението по клинична патология при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” е огромна и там годишно се извършват над 7300 биопсични изследвания. Към него са разкрити два основни сектора – биопсичен и некропсичен, освен това обект на работа са и анализите на органи и тъкани за трупно донорство.
„95% от работата ни е свързана с живи хора. Всяка една от пробите, която получим, се диагностицира, имаме ендоскопска дейност, поставяме диагноза – дали състоянието на пациента е доброкачествено или злокачествено, а след това специалистите назначават лечението му”, заяви д-р Маргарита Христова, началник на отделението. Тя обясни, че неизменна част от работата са аутопсиите, които от 7 години вече не се правят поголовно. „Според Хартата за правата на човека тялото на починалия е на близките и това улесни много нашата работа, защото правим аутопсии само ако семейството пожелае, задължително е само при мъртвите раждания, абортните плодове и децата до 18 години”, уточни тя.
В отделението работят двама високоспециализирани хистологични лаборанти, старша лаборантка и двама санитари. Д-р Христова подчерта, че изключително трудно се намира персонал за звеното. „Аз съм от Севлиево, работя от 3 години и половина в търновската болница и дори доведох колега от Севлиево с мен, защото не можахме да открием подходящ кадър. Работата е много специфична и младите не желаят да специализират клинична патология”, заяви тя.
Броят на патолозите в цялата страна е около 90 като една трета от тях са пенсионери, друга една трета на 55 години, а останалите са в предпенсионна възраст. „Няма млади колеги, ние сме на изчезване. Около 340 болници има в България – как смятате, че се справяме, за да покрием цялата страна? Работим на няколко места. Работата е много тежка, отговорна и няма добро заплащане. Ако един кардиохирург оперира само сърцето, то ние гледаме под микроскоп от нокътя на крака до косъма на главата”, коментира началникът на отделението. Д-р Христова сподели, че въпреки малкия брой патолози у нас комуникацията между тях е на високо ниво.
„Трябва да бъдем реалисти – специалисти от чужбина в България няма да се върнат. Ние не сме Германия, да можем да си ги купуваме. Докато имаме сили, ще поемаме работата, а след това сигурно ще тръгнат пробите навън да се диагностицират”, прогнозира патоложката.
Най-тежкото обаче в работата е правенето на аутопсии, категорична е тя.
„Когато правиш аутопсия на дете, не може да си железен и който колега каже, че не му трепва – лъже. Няма как да свикнеш с това. 9 години работих в съдебната медицина, но след като родих дъщеря си, се отказах. Колкото й желязна психика да има един човек, детската смърт е нещо много страшно”, сподели д-р Христова. Случаят, който я накарал да се откаже, ще помни винаги, твърди тя. „Две деца оставени да си играят в двор, а по-голямото да пази по-малкото. Изправя го да си играе на шадраван, но пада и се удавя в 20 см вода – нелепа смърт”, спомня си началникът на отделението.
Въпреки тежките случаи работещите в сектора успяват да се справят с психичното натоварване и намират начин да превъзмогнат напрежението. „Независимо от всичко ние запазваме самообладание, защото една грешка диагноза ще доведе до много крайни поражения”, коментира д-р Христова.
Галина ГЕОРГИЕВА