ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА ПСИХОЛОГЪТ БИЛЯНА МИЛАНОВА РАБОТИ В ОБЛАСТНАТА БОЛНИЦА „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ”. Тя е единственият психолог в лечебното заведение, а консултациите са напълно безплатни за пациентите. Все още малко хора знаят за тази възможност, тъй като в България консултацията с психолог поражда съмнения и страх. Често се прави асоциация с психиатричната помощ, което е съвсем различно. За разлика от България, във всички болници в чужбина има психолози, които работят с пациентите, а при необходимост и без притеснение хората търсят помощ и извън лечебното заведение, когато се налага по-продължителна терапия.
„За съжаление, често се пропуска психологическият аспект в лечението на пациентите и това колко е важно психическото здраве, тъй като голям процент от заболяванията са психосоматични. Една бронхиална астма например може да е провокирана от напрежение и стрес в семейството”, разказва психологът Биляна Миланова. А според нея мястото на психолога е там, където близките и приятелите не помагат, тъй като не могат да погледнат безпристрастно и обективно на проблема.
Споделя, че работи с пациенти от всички отделения в търновската болница, но никога не ги търси сама, без това да е съгласувано с лекуващия им лекар. А нужда от психологическа помощ имат много от пациентите. Почти всички хронични заболявания пораждат първоначално шок в болния, а след това се пораждат неприемане, съмнения и отричане на диагнозата, самосъжаление и често се стига до депресия и социална изолация. Според Биляна Миланова успешното лечение започва с етапа на осъзнаване и приемане на диагнозата, защото докато душата страда, страда и тялото.
От помощ се нуждаят и хората, които лежат по-продължително в болница и са отделени от семейството и ежедневните си занимания, което също може да отключи депресия и тревожни разстройства. Други пък не са подготвени за това, което им предстои. Работата на психолога в много от случаите обхваща и близките на пациента, защото, когато в семейството има болен, това внася нови аспекти в семейните отношения. Има и друга крайност – хора, които развиват зависимост към лекарите и често постъпват в болница, където получават грижа и внимание, каквито не получават от страна на техните близки. Това са най-често по-възрастни пациенти, които страдат от сърдечни заболявания.
Тежки са случаите, при които предстои ампутация на крак или ръка, както преди самата операция, така и след нея, когато пациентът трябва да възприеме тялото си по нов начин, което е дълъг процес и е необходима помощ от специалист. Един от най-драматичните случаи на младата психоложка е жена с ампутиран крак, която имала зад гърба си два опита за самоубийство, отказвайки да приеме реалността. Заплашвала, че щом излезе от болницата, ще посегне отново на живота си. „В такива случаи нашата работа е да накараме тези хора да искат да останат в живота”, допълва Биляна.
Драматичните случаи, с които се сблъсква в работата си, не са един или два. Признава, че най-тежък е контактът с близките на починали пациенти или хора, диагностицирани с тежко заболяване. Повечето от болните, с които се среща в МОБАЛ, са основно жени, тъй като мъжете все още трудно споделят, ако имат проблем. Често от помощ се нуждаят и малките пациенти, тъй като децата усещат и преживяват лечението в болница много по-травмиращо от възрастните. Категорична е, че работата с деца е по-специфична и изисква специално внимание. А нейното мото е, ако не може да помогне на даден пациент, то поне да не вреди. Въпреки тежкото ежедневие и съдбите, с които се сблъсква, психоложката успява да балансира между работата в болницата и дома. Колкото й да е ангажирана с даден случай, съумява да сложи границата, защото психологът не трябва да приема нещата лично, за да запази правилната и обективна гледна точка.
За себе си Биляна Миланова казва, че е човек с интереси освен в сферата на психологията и в тази на изкуството. Обича да танцува, занимавала се е професионално с танци, но сега предпочита да ходи на фитнес. Харесва й също да рисува и най-вече да отделя време за семейството си и 5-годишния си син, който е най-голямата й радост.
В. ВАЛЕНТИНОВА
в. „Борба“